163-ти СЕЗОН НА ТЕАТЪРА!                      163-ти СЕЗОН НА ТЕАТЪРА!                      163-ти СЕЗОН НА ТЕАТЪРА!

Новини


30/Май/2019

Радостин Найденов е познат на шуменската публика още от времето, когато е бил в Театралната студия към ДКТ „Васил Друмев”. От малък е с афинитет към изкуството, още от 5-годишен започва с уроци по цигулка. Когато е на 8 се явява на кастинг за спектакъла „Пътник без багаж” от Жан Аниу и е избран за една от ролите. По-късно, изправен пред избора дали да се занимава със свирене или с театър, той избира театъра и до 18-годишната си възраст е в Студията. С негово участие са спектаклите „Морско синьо” и „Бяла приказка” от Валери Петров, „Кучето, което не знаеше да лае” по Джани Родари. Играе в драматичните представления „Гераците” по Елин Пелин и „Чер хайвер и леща” от Луиджи Скарничи и Ренцо Тарабузи.
Решава да кандидатства театрално изкуство в Англия. От 5 университета е приет в 4. Единственият, който не го приема е Кралската академия за театрални изкуства, защото поради ред причини не се явява на кастинг. Избира да учи в Мидълкеск университет - Лондон. Завършил е бакалавърска степен, наблягайки на актьорството, соловите изпълнения, но и на режисурата, като вече има едно режисирано представление, отличено с най-високата оценка от целия випуск. В момента учи магистратура, съсредототочил се е върху режисурата, защото иска да развие и тази част. Предвижда да учи и дизайн, защото както споделя той „Колкото повече знаеш от другите роли в театъра, толкова повече вникваш в самия художествено-творчески процес, когато се създава едно представление.”
Създал е собствена частна трупа от 20 души, като от тях 12 са в художествено – творческия състав - състуденти, съмишленици и приятели. „Невероятни хора, аз съм много доволен от това, че имам възможността да работя с тях.”, споделя Радостин и коментира какъв театър иска да прави той, какво търси публиката и как се поддържа частна трупа: „Когато създадеш своя собствена театрална трупа, това отваря повече възможност да създаваш каквото ти искаш. В театъра се дават готови проекти, там вече са решени какви са. В Англия не се набляга толкова на разказването на самата история, а на това как изглежда самото произведение. Има тенденции, но ако създадеш нещо, което не е модерно, трябва да видиш защо не е, и по какъв начин да се покаже или да се рекламира, за да може то първо да има давност т.е да се гледа и да се хареса на хората. Не вярвам, че ако изиграя нещо, което е старо, което не е на мода, само заради това хората няма да го харесат. За мен лично е важно това как ще се направи самото представление, да се държи вниманието на публиката и публиката да бъде част от това, което се случва на сцената, а не просто да седнеш и да гледаш представлението, защото си имал дълъг работен ден и си там, за да си починеш.  По-важно е как ти създаваш материал, който искаш да представиш на публиката. А и разбира се това, което правим трябва да е за публиката, а не за самото създаване на  представление, защото публиката малко или много оценява това, което си създал. Аз искам да помогна на театъра и на обществото да се развива. Английската публика търси театъра, за нея театърът е този формат, с който да избяга от истинския свят, иска да има емоцията да бъде на театър, да има преживяването да бъде на театър. Тенденцията в момента е класиката да се пресъздава по нов начин, абстрактно понякога нарочно. Включването на технологиите е част от този процес. В Лондон има стотици театри от Националия до такива, които са по малки кръчмета и това, което търси публиката, зависи от човека .... повече зависи от индивида. За Англия, за България, за която и да е държава, най-важното е не само да си мотивиран, но и да вярваш, в това което правиш. Защото независимо дори и да имаш милиони левове, паунди или долари, като нямаш мотивацията, да се опиташ да помогнеш, нищо няма да стане. Но и един лев да имаш, ако имаш достатъчно мотивация, достатъчно хъс да създадеш някакъв проект, за мен лично няма значение това, колко е трудно едно нещо, всичко става лесно, поради простата причина, че ти искаш да стане и влагаш всичко в това, което правиш, за да може то да се осъществи накрая.”
Неговата трупа в момента работи по проект, наречен „Епопея на забравените”. Идеята тръгва от соловото му изпълнение на „Опълченците на Шипка” от Иван Вазов на български език пред английска публика. Преподавателката му се е разплакала, без да разбира текста. За този модул Радостин получава най-високата оценка, а преподавателката му дава идеята за сглобяване на представление с други хора от други държави, които да представят техните епопеи. „В основата стои идеята да се покаже, че не трябва да си политически настроен, за да обичаш родината си. Не трябва да си част от нещо, за да можеш да харесваш традициите си, за да обичаш това място, в което си роден ....... Идеята е да покажем .....  да различни сме разбира се, няма какво да се правим, че всички сме равни или всички сме еднакви ...... различни сме, но важното е да се разбере, че точно това, че сме различни имаме толкова много общо заедно.”
Шуменската публика ще може да гледа „Епопея на забравените” през октомври, когато Радостин Найденов ще пристигне тук с трупата си, а шуменският театър е първият, който подава ръка на младия талант.

Начало       История       Репертоар       Галерия       Фестивал       Сцени       Художествено-творчески състав       Новини       Програма       Контакти
lovetheater.bg
WebDesign: ReFresh 4+ Ltd.
Photography: Hristo Hristov