163-ти СЕЗОН НА ТЕАТЪРА!                      163-ти СЕЗОН НА ТЕАТЪРА!                      163-ти СЕЗОН НА ТЕАТЪРА!

Новини


08/Май/2018

Три дни до началото на фестивала

Остават три дни до началото на Международния фестивал „Друмеви театрални празници НОВА БЪЛГАРСКА ДРАМА” 2018 г., един от най-престижните форуми, посветени на новата българска драматургия. В следващите редове ви представяме кратки експозета на двамата селекционери – в направление „Преглед на спектакли” – Зорница Каменова и в направление „Авторски прочит” – Катерина Георгиева.

Зорница Каменова:

„При селекцията на Международен фестивал Друмеви театрални празници „Нова българска драма“ Шумен тази година аз си поставих за цел да представя различни тенденции в нашата театралната практика през интерпретациите на българския текст за театър. Селекцията включва десет спектакъла, от общо изгледани трийсет и един. Това прави сериозна конкуренцията за шуменския фестивал и хич не лека задачата на селекционера.

Изборът на спектакли в селекцията успява да очертаe двете крайни тенденции в драматургията, функциониращи в полето на съвременния български театър. Едната произтича от сериозното присъствие на класически произведения (пиеси или проза, т. нар. адаптации), като за мен в тях интерес представляваха оригинални и съвременни интерпретации, които носят в себе си „отворен код за комуникация“, но и представят интересен театрален език. Втората тенденция очертава някои от съвременните подходи при изграждане на драматургия и спектакъл. Надявам се, че публиката на Шумен ще има възможност да усети тази субективна селекция като своеобразна витрина на сценичните прочити на българския театрален текст в пъстрата палитра от театрални форми, жанрови избори и текстове, каквато беше и моята цел."

Катерина Георгиева:

„Пиесите и тази година са наситени с познатите теми за самотата, разминаването между хората, политическата несправедливост, злобата, завистта, падението на българската душа, следсоциалистическата депресия, бедността, любовта, търсенето на истина, равенството между хората, приемането на смъртта и т.н. Приемам, че това са вечни теми, които ще вълнуват твореца, с каквото и средство да е решил да се изразява. Най-силно ме уплашиха обаче не рутинните похвати и изтърканите теми, нито липсата на въображение и повтарянето на стари болки, а нещо друго, изначално и осмислящо текстовете за театър- езикът. Езикът е този, който понякога може да превърне една занемарена или неприветлива дума в красота. Той е вождът, чийто вик в нощта може да събуди всички предани служители на фантазията и да ги впрегне на работа, да ги изпрати на лов за сюжети и истории, тогава, когато всички още спят в пещерите и по земята е тихо. Много често попадах на език в новите български пиеси, който ме отблъсква, не ме подканя да го слушам, незавършен и претендиращ за своята отдавна извоювана свобода да бъде небрежен, той се превръщаше в една проста и неизмайсторена до край маса с един крак.

Обръщам внимание на това, защото то е от изключителна важност за мен и съжалявам за текст, който е имал своите прикрити заложби, но е употребил думите безотговорно, нехайно и без порив за откривателство. Или пък другата крайност- използвал е твърде много думи, които нищо не значат, и най-малкото- биха затруднили актьора в тяхното изговаряне, превръщащи изреченията в дълги и неразбираеми философски лозунги, които с нищо не докосват.

Пиесите, които съм избрала нямат брилянтен език, не следват някакъв ярко оригинален сюжет, не измислят фантастични герои, не говорят за световните проблеми, социално значимите теми и приемането на бежанците като свои. Текстовете, които ме развълнуваха, бих обобщила с обикновеното- достъпни, топли и човешки. Изненадата не идва от неочаквания развой на действието или шокираща новина, която бива разкрита, напротив- тя се изразява в обикновената промяна в същността на героя, в неговата способност да покаже различните си „планети“ посредством един обикновен разговор, в достигането до някаква лична откровеност, в разкриването на трудно изречимото, непредолимото, болезненото. В тях ме събуди чувствителността, крехкия стремеж към истинност, към честност в отношенията между хората, били те влюбени, колеги, приятели или врагове.”



Начало       История       Репертоар       Галерия       Фестивал       Сцени       Художествено-творчески състав       Новини       Програма       Контакти
lovetheater.bg
WebDesign: ReFresh 4+ Ltd.
Photography: Hristo Hristov