162-ри СЕЗОН НА ТЕАТЪРА!                      162-ри СЕЗОН НА ТЕАТЪРА!                      162-ри СЕЗОН НА ТЕАТЪРА!

 

Новини


15/Януари/2010 - 11:46:26

на 18 януари 2010 от 19.00 ч. в камерна зала на театъра е премиерното представление на спектакъла "Сълзи и спагети"

СЛЕД НОВОГОДИШНАТА ВАКАНЦИЯ ШУМЕНСКИТЕ ТЕАТРАЛИ ЗАПОЧНАХА СВОЯТА РАБОТА ЗА НОВАТА 2010 ГОДИНА.

ПРОДЪЛЖАВА РЕПЕТИЦИОННИЯ ПЕРИОД НА НАЙ-НОВОТО ЗАГЛАВИЕ В РЕПЕРТОАРА НА ТЕАТЪРА-”СЪЛЗИ И СПАГЕТИ” ПО ЕДУАРДО ДЕ ФИЛИПО, С РЕЖИСЬОР ЮРИЙ ДАЧЕВ, СЦЕНОГРАФИЯ ДИЛЯНА АСЕНОВА. УЧАСТВАТ АКТЬОРИТЕ: СИЯ ДРАГОЕВА, ДИМИТЪР ДИМИТРОВ, СТЕФАН СОТИРОВ, ДАРИНА БОДУРОВА,ВАЛЕНТИН ЧЕНКОВ, ДИМИТЪР КАРАИВАНОВ, ИВЕЛИНА ИГНАТОВА, МАРИЯ ГРИГОРОВА, МИЛЕН АЛЕКСИЕВ,КОЛЬО СТАЙКОВ, СТЕФАНИ ЛЕЧЕВА,ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ, АЛЕКСАНДРА МИХАЙЛОВА, АЛЕКСАНДЪР АРСОВ, ЦВЕТАН НИКОЛОВ

РЕЖИСЬОРА ЮРИЙ ДАЧЕВ ЗА ПИЕСАТА ”СЪЛЗИ И СПАГЕТИ” (СЪБОТА, НЕДЕЛЯ, ПОНЕДЕЛНИК):

Театралите имат различни начини да усетят една пиеса при първия прочит. А и различните такстове се разкриват "при запознанство" всеки по свой път. Аз усетих тази пиеса с "носа си". Удари ме миризмата на топла кухня, рано сутринта, когато парата на кафето не е прогонила сънливия полуздрач, на обелен, още ненакълцан лук, на вода, която ври в стари, очукани тенджери, на разпиляна някъде подправка... Обикнах този текст,защото се усетих уютно вътре в него.

Може би защото никога не съм живял в голямо семейство, тази атмосфера ме "прибра" с някаква топлина. Друго, което ми хареса-в тази пиеса, пълна с откачалки, няма нито един несимпатичен, по-скоро необичан от автора персонаж. Това в съвременните пиеси е почти невъзможно да се открие. В тях има сложни характери или няма никакви, обаче обич авторова е много трудно да напипаш.

Може да звучи старомодно, но такава обич на театъра винаги ще му трябва. А Едуардо де Филипо я е разсипал в пиесата си щедро, шумно, в цвят, съвсем по италиански. Знаех, че пиесата е стара, но по-късно разбрах точната й рождена година-1959. Финалът на първото следвоенно десетилетие. Краят на някакво кризисно време. По-скоро надеждата за такъв край. Ами и ние някак си се опитваме да живеем сега с такава надежда. Почнахме да репетираме 2009, прескочихме в 2010, проглушени от приказки за кризата. Всъщност те, кризите не свършват, просто лимитът за надежди, който всеки притежава, намалява с годините. Но на света, на дивотиите на политиците, на идиотиите на икономистите милиони хора не могат да се противопоставят другояче освен със своята мила, поолющена, колкото там е останала надежда, че имат още съботи, недели, понеделници, че някои от тях може би ще бъдат по-слънчеви, а и навярно не е толкова страшно да са същите, ако в тях е светнала любов. Сред свади, планове, провали, сълзи, прегръдки и какво ли не още.

Срещу света, който тъй или иначе ни смила, нямаме нищо друго освен надеждите и любовта си. Това ни дава тази пиеса. А в допълнение-чиния вчерашни спагети. Не знам дали са за препоръчване, но ми се струва, че в тази кухня всичко-и сладкото, и горчивото, е вкусно и истинско. Остава ми се в нея. Дано и на вас....

Юрий Дачев



Начало       История       Репертоар       Галерия       Фестивал       Сцени       Художествено-творчески състав       Новини       Програма       Контакти
lovetheater.bg
WebDesign: ReFresh 4+ Ltd.
Photography: Hristo Hristov