162-ри СЕЗОН НА ТЕАТЪРА!                      162-ри СЕЗОН НА ТЕАТЪРА!                      162-ри СЕЗОН НА ТЕАТЪРА!

 

Новини


24/Ноември/2010 - 12:13:07

ШУМЕНСКИЯТ ТЕАТЪР НА ФЕСТИВАЛ В ГР. БРАИЛА /РУМЪНИЯ/

На 26 ноември, в рамките на Международния театрален фестивал „Дни и нощи на европейския театър”, който ежегодно се провежда в гр.Браила /Румъния/, Драматично-куклен театър „Васил Друмев” Шумен ще представи спектакъла „Сълзи и спагети” / „Събота,неделя, понеделник”/ по Едуардо Де Филипо. Адаптацията и режисурата са на Юрий Дачев, сценографията е на художничката Диляна Асенова. В постановката участват актьорите от трупата на театъра: Сия Драгоева, Димитър Димитров,Стефан Сотиров, Даринка Бодурова, Валентин Ченков, Димитър Караиванов, Ивелина Игнатова, Мария Григорова, Милен Алексиев, Кольо Стайков, Стефани Лечева,Милен Димитров , Александра Михайлова, Александър Арсов, Любен Попов. Тазгодишното издание на Фестивала ще се проведе от 22 до 28 ноември включително и ще премине под мотото „Европа среща Балканите”.

х х х

Театралите имат различни начини да усетят една пиеса при първия прочит. А и различните такстове се разкриват "при запознанство" всеки по свой път. Аз усетих тази пиеса с "носа си". Удари ме миризмата на топла кухня, рано сутринта, когато парата на кафето не е прогонила сънливия полуздрач, на обелен, още ненакълцан лук, на вода, която ври в стари, очукани тенджери, на разпиляна някъде подправка...Обикнах този текст,защото се усетих уютно вътре в него. Може би защото никога не съм живял в голямо семейство, тази атмосфера ме "прибра" с някаква топлина. Друго,което ми хареса-в тази пиеса, пълна с откачалки, няма нито един несимпатичен, по-скоро необичан от автора персонаж. Това в съвременните пиеси е почти невъзможно да се открие. В тях има сложни характери или няма никакви, обаче обич авторова е много трудно да напипаш.

Може да звучи старомодно, но такава обич на театъра винаги ще му трябва. А Едуардо де Филипо я е разсипал в пиесата си щедро, шумно, в цвят, съвсем по италиански. Знаех, че пиесата е стара, но по-късно разбрах точната й рождена година-1959. Финалът на първото следвоенно десетилетие. Краят на някакво кризисно време. По-скоро надеждата за такъв край. Ами и ние някак си се опитваме да живеем сега с такава надежда. Почнахме да репетираме 2009, прескочихме в 2010, проглушени от приказки за кризата. Всъщност те, кризите не свършват, просто лимитът за надежди, който всеки притежава, намалява с годините. Но на света, на дивотиите на политиците, на идиотиите на икономистите милиони хора не могат да се противопоставят другояче освен със своята мила, поолющена, колкото там е останала надежда, че имат още съботи, недели, понеделници, че някои от тях може би ще бъдат по-слънчеви, а и навярно не е толкова страшно да са същите, ако в тях е светнала любов. Сред свади, планове, провали, сълзи, прегръдки и какво ли не още.

Срещу света, който тъй или иначе ни смила, нямаме нищо друго освен надеждите и любовта си. Това ни дава тази пиеса. А в допълнение-чиния вчерашни спагети. Не знам дали са за препоръчване, но ми се струва, че в тази кухня всичко-и сладкото, и горчивото, е вкусно и истинско. Остава ми се в нея. Дано и на вас....

Юрий Дачев



Начало       История       Репертоар       Галерия       Фестивал       Сцени       Художествено-творчески състав       Новини       Програма       Контакти
lovetheater.bg
WebDesign: ReFresh 4+ Ltd.
Photography: Hristo Hristov