162-ви СЕЗОН НА ТЕАТЪРА!                      162-ви СЕЗОН НА ТЕАТЪРА!                      162-ви СЕЗОН НА ТЕАТЪРА!

 

ТЕАТЪРЪТ В ШУМЕН 150 ГОДИНИ ИСТОРИЯ



Вече близо 150 години Шумен е градът с най-богати театрални традиции в България. От тук води началото си летописът на българския театър с първото театрално представление, състояло се на 15 август 1856 год. – “Михал” от Сава Доброплодни. Комедията е преработена, подготвена и приспособена за сцена от самия Сава Доброплодни – тогава учител в полугимназията, а участници в него са били учениците Васил Друмев - в ролята на Михал, Васил Д.Стоянов – в ролята на Баба Марта, Стоян поп Рафаилов, Иванчо х.Василев и Андон Енев Ченгелиев. На представлението са присъствали много граждани, турски военни начело с шуменския каймакамин Юсмен бей, първенците на всички етнически общности в града, учителите и интелигенцията, представители на различните еснафи, младежи, дори специално поканени гости от Търново, англичани и французи, останали в Шумен след Кримската война.

Данни за театрални прояви в Шумен намираме в още по-ранен период – в писмото на известния арменски търговец и пътешественик хаджи Минаса Пъжъшкян, поместено в пътеписа му “Пътешествие в Полша и други места…”, издаден във Венеция през 1830 год. Там той разказва за “вечерното зрелище”, дадено в местното театро в град Шумен от трима мъже. Поради присъствието на гръцки духовници, представлението е било на гръцки език и е орагнизирано по повод българския празник на писмеността., макар че, по думите на автора, “никой не смеел да говори за този празник на Кирила и Методия , тези, които са написали българската азбука, защото гърците не им разрешават да го правят на български”. Датата на “вечерното зрелище” е 22 май 1813 год.

Историческите извори говорят, че Шумен дава началото и на станалите популярни по-късно в цялата страна предтеатрални форми – диалози, декламации, училищни тържества. Те се свързват главно с името на големия възрожденец Стефан Попниколов Изворски, който е бил учител в Шумен в периода 1841-42 год. и 1845-47 год.

70-те години на ХIХ са били време на активни театрални събития в Шумен. В протокол от Протоколната книга на Читалище “Архангел Михаил”- Шумен (сега: Народно читалище “Добри Войников”) намираме данни за представяне на драмата “Крум Страшний” с участието на Панайот Волов в ролята на Крум на 26 декември 1873 год.

През 70-те години в театралните представления са участвали известните шуменци Петко Вълнаров, Димитраки Константинов, Тодор Янев Ченгелиев, Тодор Иванов Джабаров (единственият, наречен “режисьор” на театралните представления преди Освобождението.), Янко Василев, Богдан Кърджиев, Еф.Друмев и др.

До 1898 год. театралните представления в Шумен са се играли в старата читалищна сграда. Специално за целта е поръчана театралната завеса, която е най-старата в страната и в момента се съхранява в Читалище “Добри Войников” – Шумен. Завесата е изработена през 1898 год. от виенските художници Макс Хагендоф и Водянски. Изобразява картини от древната гръцка митология - богът на времето Хронос и музите на различните изкуства около течаща вода, символизираща времето. Завесата е била действаща до 1966 година.

Първите опити за устройване на сравнително редовни представления в гр.Шумен започват от 1903 год., когато Александър Буйнов основава театралната си трупа и от м.март започва да организира спектакли в салона на Читалище “Архангел Михаил”. Първото изнесено представление е на пиесата “Хернани”. Трупата на Буйнов представлява първият опит за създаване на постоянна театрална трупа в града и включва предимно любители – чиновници от местните учреждения.

През 1905 год. известният актьор от Шумен Сава Стоянов също прави опити за създаване на постоянна театрална трупа под името “Шуменска театрална дружба”. Тя успява да осъществи само една постановка “Сватбата на Кречински” от Сухово-Кобилин. През 1905 год. в състава на трупата е била и актрисата Петя Герганова.

Последователно, през 1906 год. и 1908 год. забележителните български актьори Роза Попова и Александър Халачев също полагат усилия за организиране на постоянни театрални представления в Шумен. През 1906 год. трупата на Роза Попова реализира постановката “Вуйчо Ваньо” от Чехов.

Събитие за Шумен е и представянето на известната драма на Горки “На дъното” с участието на големите български актьори Матей и Маня Икономови и тяхната трупа “Съвременен театър” през 1906 год.

Всички тези желания и амбиции, продиктувани от очевидната необходимост и потенциал на града да учреди постоянна професионална театрална трупа, се срещат с пречки от различно естество, но най-вече с проблема за липсата на средства. Той във всички случаи е слагал край на опитите още в самия им зародиш. Особено важна за този период е ролята на читалището, което е осигурявало материалната поддръжка, салона и финансовото обезпечаване на всички тези благородни иницианиви. На практика именно читалищното настоятелство е решавало дали в града да има театър, който да развива традициите на едно по-високо ниво, или не.

И все пак през 1910 год., благодарение на сериозната финансова подкрепа наЧиталище “Архангел Михаил”, Шумен се сдобива с първата си постоянната театрална трупа – “Български свободен театър”, създаден от Сава Стоянов и много активен до обявяването на Балканската война през 1913 год.

Начало       История       Репертоар       Галерия       Фестивал       Сцени       Художествено-творчески състав       Новини       Програма       Контакти
lovetheater.bg
WebDesign: ReFresh 4+ Ltd.
Photography: Hristo Hristov